понеделник, 30 ноември 2015 г.

Airfryer: "Пържено" пиле с ароматни зеленчуци и чипс от прошуто

Страшен фен съм на всякакви уреди в кухнята. Единственото, което нямаме е фритюрник. Не за друго, но пърженето не е сред кулинарните техники, които използвам. Най- вече по здравословни и диетични причини. Но пък от друга страна, не отричам, че пържената храна е вкусна - хрупкава коричка и сочна вътрешност. През последните няколко години на пазара се появиха алтернативи, които пържат с по- малко мазнина, като при част от тях е направо символично количество. Признавам си, когато от Philips се свързаха с мен да тествам най- новият им уред Airfryer, определено проявих голяма доза любопитство. Спецификацията гласи, че може да се пържи без мазнина. Въпросното съоръжение пристигна миналата седмица, надлежно опаковано в офиса ми и от тогава експериментите вървят с пълна сила. То не бяха някакви стандартни неща като пиле, кюфтета и картофи, то не минахме през чипс от цвекло, кексчета и картофени соленки и не стигнахме до панирани ябълки. Само баница не съм правила още, но пекох замразени кроасани.


неделя, 29 ноември 2015 г.

...

Събота сутрин. Аз съм хлапе. Мирише на мекици и черен чай с лимон. Мама и тате уточняват на висок глас някакви семейни взаимоотношения. Цари лека суматоха. Трябва да излизаме. Към 11-12 благополучно всички са се натуткали и цялото семейство се качваме на трамвай 7, който удобно свързва Лъвов Мост (където живеехме ние) с Мото писта (където бяха те). След 40 минути благополучно сме там. Звъним и направо влизаме. Иначе Вуйчо се кара. Винаги е казвал, че там трябва да съм си все едно у нас. Посреща ни усмихнат до ушите и казва на майка ми "Айде бе Мичке, уж кафе щяхме да пием, а вие пак чак за обяд идвате". Това се повтаряше много съботи и недели и е един от най- приятните ми спомени от детството. Защото там наистина се чувствах като у дома си. Много неща се промениха от тогава, но не и това чувство. Вуйчо беше художник. Израснах с неговите картини. Имам си някои особено любими. Като дете се взирах в тях и имах усещането, че усещам вятъра в косите си, мога да се пресегна и да откъсна стилизираното цвете и да духна глухарчето.
Отново събота и пак по същото време, когато обикновено ходехме при Вуйчо и Вуйна. Пак сме в тях. Разхождайки се из апартамента, в коридора видях закачена същата тази картина с планината, цветята и глухарчетата. А бях толкова убедена, че всъщност е висяла на стената вкъщи, за да си я спомням в такива детайли и да съм я съзерцавала толкова пъти.  Май наистина "у тях" е било същото като "у нас". Само, че вече там няма да е същото, защото Вуйчо вече го няма. За кафето сигурно няма да стигнем, но се надявам когато времето безмилостно отброи и нашите дни, ти да ме посрещнеш от другата страна с онази усмивка. Много неща се промениха от онези безгрижни детски години, но това ще е начина по който винаги ще си те спомням и нищо друго няма значение! 


Почивай в мир и да знаеш, че Ина е наследила таланта ти!

неделя, 8 ноември 2015 г.

Еклеров венец (Paris -Brest)

Честит Рожден Ден Зверче!  Мина времето, когато ми пожелаваха да си послушна. Сега ти желая да си жива и здрава. Всичко друго зависи само от теб!


 Тортата е за нас, тя ще празнува с приятели:) Не е чак толкова трудно, колкото изглежда, но със сигурност не е торта за начинаещи.



вторник, 3 ноември 2015 г.

Организационно / Бавно готвен телешки бульон

Като типична жена, изпитвам остър дефицит на три неща - време, пари и обувки. Понеже най- ценният ресурс в съвременното общество е времето, си правя извода, че не само аз имам проблем с приготвянето на вечеря след работа или приемлива закуска (от здравословна гледна точка), които децата да си носят. Решавам проблема с Fast food. За съжаление на девойките ми, не точно във вида, в който може би им се иска да го видят. Но пък и така не се оплакват. Споделям разни идеи за организация, които съм си откраднала от различни места, може пък и на вас да са ви от полза.

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...