понеделник, 14 март 2016 г.

Забранено!

Още няма 8. Слънцето вече е започнало да припича и вътре става топло. Размърдвам се, някак си успявам да се облека дрехите в тясното пространство и тихо разкопчава ципа (до колкото изобщо това е възможно). Утрото е прохладно, а студената планинска вода, с която си мия лицето, действа като цяла кана с кафе. В огнището все още тлее жарава от снощи. Раздухвам я докато припламне огън и слагам джезвето. Вадя от багажника на колата сгъваемото столче, което снощи сме прибрали, за да не се намокри през нощта. Гледам утринната омара и капчиците роса по тревата, докато отпивам от чашата с кафе. Слънцето се изкачва на хоризонта и в палатките става доста топло. След малко всички вече са будни и лагерът се пълни с живот.



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...